Етимологично терминът филигран има латински корен и се състои от две думи: filum, което означава “нишка” и granum – зърно. Техниката на филиграна представлява фино преплитане, усукване или сплитане на тънки, гъвкави сребърни или златни нишки, с които се постига ефект на нежен декоративен ажур тип дантела. Тези нишки се запояват в точките им на контакт една с друга, ако има такъв, или върху метална основа от злато или сребро.
Филигранната техника е високо ниво на художествено и бижутерско майсторство. Целият производствен процес е резултат от изключително деликатен и прецизен ръчен труд, който изисква специално внимание и усет към детайла.
Филигранът е широко използвана техника още от древността при изработката на бижута, на ценни предмети от бита, както и на обредна свещена утвар.
История и развитие
Филигранната техника идва до нас от най-дълбока древност. Изящни древни украшения, при които ясно се откроява техниката на филиграна, са открити в гробницата на шумерската владетелка Пу-аби, живяла преди около 4500 години пр. Хр. Древните гърци са ползвали накити от филигран, когато се е изисквало демонстриране на знатност. Из пределите на цялата Римска империя използването на филигран било широко разпространено. Източна Азия в древността се е славила с най-фината изработка на златен и сребърен филигран.
И днес, с минимални промени, майсторите на бижута използват технология, която са ползвали техните предшественици. За да създадат изящни и неповторими накити, древните майстори се стремели да вложат нещо свое и така да ги направят изключителни и специални. Само много опитен майстор можел да постигне желаната изтънченост и уникалност. Това било от изключително значение, защото именно накитът разкривал социалния статус и общественото положение на своя притежател.
Традицията на филиграна в България
В Средновековна България най-изисканите и скъпи златарски произведения се правели от чисто сребро и позлата с техника на изтеглени телени нишки и зърна, което определя характера и структурата на филигранната украса.
Когато в края на XIV в. Втората българска държава губи своята политическа и икономическа независимост и българските земи попадат под владичеството на османските турци, процесите на разруха в обществения живот неминуемо бележат и развитието на художествените занаяти. Едва в началото на XVI в. започва процес на възход при изработката на миниатюрните форми на ювелирните изделия и художествените умения на българските бижутери отново печелят признание.
Майсторите-златарите от епохата на османското владичество се научават да съвместяват естетическите изисквания и духовните потребности на представителите на тогавашното общество, състоящо се от християнско и мюсюлманско население. Те създават нов, специфичен, представителен за епохата стил, отличаващ се със сложна художествена стилистика. Унаследеният традиционен български бижутерски занаят бива дообогатен с редица източни елементи – персийски, селджукски, арменски и други, привнесени от официалното ислямско изкуство.
Посредством изделия на дубровнишки търговци и занаятчии, през тази епоха навлизат влияния и от изкуството на Централна и Западна Европа – проникват декоративни форми, характерни за късната готика, както и множество ренесансови и барокови тенденции. Влияние оказват и творческите похвати на останалите балкански народи, както и на васалните румънски княжества Трансилвания, Влашко и Молдовия.
Така старите творчески похвати и изразни средства, присъщи на източнохристиянското златарство като цяло, остават непроменени, но в съчетание с проникналите нови тенденции придобиват нова художественост, станала популярна като „балканско златарство“. На територията на българските земи се обособяват няколко златарски центъра, които допринасят изкуството на филиграна да се развие като самобитно и значимо народно изкуство. Такива прочути центрове били София, Враца, Пловдив, Провадия, Видин, Силистра. Едни от най-изисканите и скъпи ювелирни произведения, правени от чисто сребро и позлата, се създават в Чипровци.
Вергил Варджийски разказва за традицията на филиграна в България
Проектът се осъществява от Асоциация Фестивалите в България с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура
