Образци на филигранното изкуство в България – чаши

Друмев, Димитър – Златарското изкуство, София, 1976, с. 125-128;

Друмев, Димитър – Златарското изкуство, София, 1976

  • с. 296 (фиг. 248) – Чаша за причастие, декорирана с емайл и цветни камъни. Вътре позлатена. Притежание на Бачковския манастир. София, музей;
  • с. 299 (фиг. 253-255) – Чаша за причастие, покрита с филигран. Яката й е украсена с ивица от гранули, сребро и позлата. Троянски манастир;
  • с. 300 (фиг. 256) – Чаша за причастие, украсена с филигран, сребро. Попово, църква;
  • с. 300 (фиг. 257) – Чаша за причастие с форма на разтворен цвят. Сребро, позлата, емайл, цветни камъни. Бачковски манастир, музея;
  • с. 301 (фиг. 261) – Чаша за причастие, фина филигранна работа, сребро, 1827, Пловдив, църква “Св. Кеворк”;
  • с. 301 (фиг. 262) – Чаша за причастие с по-ново художествено звучене. Сребро и позлата, края на XVIII в., Рилски манастир, музея;
  • с. 302 (фиг. 263) – Чаша за причастие, стил готика, Пловдив, църква “Св. Харалампий”;
  • с. 302 (фиг. 264) – съд за светена вода от 1735 г. Сребро, позлата, емайл, гранулация, Бачковски манастир, музея;
  • с. 305 (фиг. 268) – Чаша за причастие, покрита с фиигран. Сребро, 1892, Пловдив, Етнографски музей;
  • (фиг. 273) – Теплота, принадлежаща на Бачковския манастир, 1678. Посребрена мед, емайли и гранулация. София, църковен музей;
  • (фиг. 274) – Теплота, работена през 1671 в Пловдив, Бачковски манастир, музея.