В средата на XX век филигранът бил пренесен и развит в Берковица. В наши дни традициите на тази техника се пазят и използват в семейната фирма на Албена Стефчова от гр. Берковица. През шестдесетте години на XX в. берковчанинът Теодор Спасов усвоил техниката на филиграна на Чипровската школа от някой си арменец. Завръща се в Берковица и започва да практикува този занаят. Хората го наричат „майстора“ и на база на неговите познания се основава кооперацията „Сувенири и бижутерия“. С годините кооперацията се разраства и в най-добрите си години на разцвет в нея работят близо сто и петдесет работника.
Сред тях е и Запрян Рошлев, баща на Албена Стефчова , и бивш председател на обединението. Около 1997 г., най-неочаквано за него, той е освободен от длъжност и пенсиониран си остава вкъщи. Но не му се иска да се раздели със занаята си и подкрепен от две други уволнени колежки създава фирма ЕТ „Бисер – З. Рошлев“. Приспособява лично помещение на занаятчийско ателие, пригажда си сам инструменти и си набавя нужните приспособления за изработката на филиграна. Във фирмата по-късно постъпва на работа и зет му (съпруг на Албена), също останал без работа.
Стойността на филиграна
Филигранът е техника, която съчетава многобройни фини детайли и елементи, които се изработват ръчно, изисква се голяма точност и прецизност при спояването им и това придава една изключителна изящност и висока естетическа стойност на всеки накит. Макар че технологията се ръководи по фиксирани шаблони за изработка на определени модели, ръчната изработка придава на всеки отделен предмет стойност на уникат.
В своята практика съвременните майстори какво точно предпочитат да използват от техниката на филиграна?
Много голяма популярност днес има куюмджията Тодор Кушлев от Самоводската чаршия. Повече от тридесет години той изработва накитите си по автентична стара технология от 17-18 век. Две десетилетия изработва сребърни накити в етнографския комплекс ”Етъра” в Габрово преди да се премести в Търново. Владее и трите основни техники за изработване на бижута и украшения от благородни метали – лята, кована и филигранна.
Точно с техниката на филиграна майстор Тошо в продължение на цяла година прави уникален напрестолен сребърен кръст, висок половин метър. Творението е създадено по повод честването на 140 години от създаването на Българската екзархия. В униката са вплетени над 2000 елемента, някои от които с големина по-малко от милиметър, инкрустиран е с камъчета цирконий.
Старозагорката Ралица Стоянова живее в Берковица, където я довежда любовта и възможността да работи това, което иска.
Проектът се осъществява от Асоциация Фестивалите в България с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура
